ГЕОГРАФИЯ

Софийска област е разположена в централната част на Западна България и се простира на площ от 7020,21 кв. км. Сама по себе си, Софийска област представлява периферия на столицата София и затова тя е естественият политически, административен и културен център на областта, въпреки че не влиза в обхвата ѝ. По тази причина Областната администрация на Софийска област е единствената в България, разположена в град, който не влиза в рамките на областта, която се управлява. Тя включва и най-голям брой общини у нас – 22. От гледна точка на територията, която заема, Софийска област е втора по големина в страната след Бургаска. Тя граничи с областите София-град, Монтана, Враца, Ловеч, Пловдив, Пазарджик, Благоевград, Кюстендил и Перник, а на запад – с Република Сърбия. На територията ѝ се разполагат общините Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Чавдар и Челопеч.

Софийска област има изключително благоприятно географско разположение, събиращо части от Западна Стара планина, Ихтиманска Средна гора, Рила, планините Верила и Плана, както и части от Софийското, Самоковско, Ихтиманско, Златишко-Пирдопското и Ботевградското полета. Богатото разнообразие от природни дадености, културни и исторически забележителности, планински маршрути, екопътеки и минерални извори, прави Софийска област изключително привлекателна и все по-посещаема туристическа дестинация.

В границите на най-голямата община в Софийска област – Самоков се намира най-високият връх както в България, така и на целия Балкански полуостров – вр. Мусала с внушителната си височина от 2925 м. Отново там се намира и к.к. Боровец – един от най-големите и известни български зимни планински курорти. Известен е с това, че е най-старият планински курорт в България, датиращ от 1896 г., а днес множеството ски-писти и прекрасни условия за туризъм, правят к.к. Боровец една от най-предпочитаните дестинации през зимния сезон, привличайки както български, така и чуждестранни туристи.

Освен от разнообразният релеф, откриващ множество живописни гледки, пейзажите в Софийска област се допълват и от над тридесетте реки, които пресичат територията й. Най-големите от тях са Искър, Марица, Тополница и Нишава. Сред водоемите в областта са и близо 60 язовира и микроязовира, най-големи от които са Бели Искър, Огняново, Тополница.

Надморската височина в Софийска област варира от 350 до 2925 метра, което обуславя и широкото разнообразие на почви и климатични фактори. Почвените типове са няколко вида – канелени горски, сиви горски, чернозем–смолници, кафяви горски, алувиално–ливадни и делувиално–ливадни. Климатът е умерено–континентален и се характеризира със сравнително студена зима,прохладна пролет, не много горещо лято и мека есен.

Високите котловинни полета предполагат добри условия за интензивно земеделие, но континенталният характер на климата ограничава редица дейности и налага като основни животновъдството – отглеждането на дребен и едър рогат добитък, и фуражопроизводство. В сектора на зеленчукопроизводството най-голям дял заема производството на картофи и зеле.

През територията на областта преминават международната железопътна линия Белград -София-Истанбул, националните жп линии София-Варна и София-Бургас, автомагистралите „Тракия” и „Хемус”. Дефилето на река Искър и планинските проходи Петрохан и Витиня осъществяват връзката между Северна и Южна България.